Аз, Даниел Блейк на Кен Лоуч
Най-новият филм на майстора на социалното кино Кен Лоуч ще бъде представен на публиката в България през март. Режисьорът отново беше удостоен с престижната „Златна палма“ в Кан – десет години след „Вятърът в ечемичените ниви“.
„Аз, Даниел Блейк“ има в актива си още десетки награди от различни филмови форуми и предава историята на един възрастен дърводелец, чийто живот се разпада на парчета в огромното море на бюрокрацията. Създаден с хумор, топлина и отчаяние, филмът е безкомпромисен – пленява с естествената простота на разказа, близка до минимилизъм, запазена марка за филмите на Кен Лоуч и неговото социално кино. Малко след успешното представяне на филма в Кан, британският вестник „Гардиън“ публикува дълга статия, в която хора от различни сфери на живота споделят мнения за филма. Упрекаван от едни, че е прекалено дидактичен, хвален от други зрители за своята чиста автентичност, „Аз, Даниел Блейк“ не остава никого безразличен.
Израз на загриженост към все по-обедняващите обикновени хора, историята се превърна в полемичен разказ за сблъсъка със системата на един обикновен човек – Даниел Блейк (в ролята Дейв Джоунс). Сред абсурдната джунгла от сиви офиси и досадни чиновници, осигуряващи помощи за безработни и хора в неравностойно положение, Даниел се сприятелява с Кейти (Хейли Скуайърс), самотна майка на две деца в подобна ситуация. Двамата решават, че е по-честно да не се играе по правилата на бюрократичния свят и да не бъдат фалшиви…
„Често си припомням една стара фраза: „Агитирайте, образовайте, организирайте“. Сигурен съм, че не може да образовате толкова много, колкото би ни се искало, но пък може да задавате въпроси; като цяло е трудно да организирате чрез филмите си, но със сигурност може да агитирате. Аз мисля, че да агитираш е голяма цел, защото да бъдеш самодоволен за неща, които са нетърпими, е просто неприемливо. Герои в капан от ситуации, на които се налага да разрешат сложни конфликти – това е същността на драмата. И ако ти можеш да откриеш драма в нещата, които са не само универсални, но също така имат отношение към случващото се в момента в света, толкова по-добре. Мисля, че гневът може да бъде много конструктивен – гневът, който оставя публиката с усещането за нещо неразрешено като проблем, с някакво предизвикателство, той може да свърши добра работа“, споделя Кен Лоуч.
Аз, Даниел Блейк – трейлър
